Кухня Ренесанс

Най-старите запазени архитектурни паметници в Източна Азия са останките от земни укрепления с дървен скелет от неолитната култура Луншан и от културата от бронзовата епоха Арлитоу, а развалините на двореца на древната столица Инси датират от времето на династията Шан през втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. При династията Хан се появяват конструкции, зидани от камък или тухли, а от династията Тан насам каменните строежи са широко разпространение.

Характерно за традиционната китайска архитектура е акцентирането върху хоризонталните оси на представителните сгради, много от които са изградени върху солидна основа с широк покрив, плаващ над ниските и потънали навътре фасади. Макар и от по-рано да съществуват жилищни или наблюдателни кули, основното отклонение от преобладаващото хоризонтално развитие на сградите са пагодите, намерили разпространение в резултат на проникването на будизма от Индия. В Китай използването на някои архитектурни елементи са смятани за привилегия само на императора. Пример за това са жълтите керемиди, които могат да се видят върху повечето сгради на императорския Забранен град в Пекин.